English text is following the Bulgarian version.

Разхвърляни спомени за Мориц

(в които неизменно присъствам и аз)

Шарж на братя Мормареви / Friendly cartoon of Mormarev Brothers

Марко Стойчев е единият от братята Мормареви. Той разказва с много чувство за хумор за другия брат – Мориц Йомтов. Запознанството им става в радиото, но дружбата се ражда по-късно. А съвместната им работа в областта на литературата и киното, където са правили всичко заедно, е продължила повече от четири десетилетия. Трудно е да се каже кой какво е направил, чия мисъл или идея на кого принадлежи. Как пишем заедно? е най-често задаваният им въпрос. Мориц е отговарял така: Главно условие при съвместната работа е да се мисли на глас. Мисленето на глас е като разголването. Човек не може да се разголва пред всекиго. Без художествена измислица обаче няма художествено произведение.  Преди да започнат да пишат фейлетон, хумористичен разказ, литературен сценарий или роман, те обсъждат темата или идеята си надълго и широко, тъй като провокацията винаги идва от живота. В едно интервю на директния въпрос Какво ще правите, когато един от вас умре?, те са отговорили: Ние ще умрем заедно!

Шарж на Мориц Йомтов / Friendly cartoon of Moritz Yomtov

Мориц Йомтов: Една история без два диоптъра далекогледство

Дъщерята на Мориц Йомтов – Вихра Йомтова / Doughter of Moritz Yomtov - Vihra Yomtova

Вълнуващи спомени за баща си разказват децата на Мориц Йомтов. Разговорът се провежда в дома му, където сега живее дъщерята Вихра, а синът Атанас се включва през скайп, тъй като живее в Израел.  Двамата си спомнят по различен начин своя баща, но така, че се добива пълна представа за човека Мориц. Според Вихра той е бил „много стеснителен пред голяма аудитория, притесняващ се за дребни неща, но смел за сериозните”. Атанас пък добавя, че в него нищо не е било дребнаво. „Беше щедър. Беше отличен играч на пинг-понг и умен играч на белот и бридж. Откривател на свой собствен стил в плуването”. Но най-важното: „много привързан към майка ми и нас – децата”.

Роднините са главно тяхната компания, от която почти всички са евреи. Децата са свикнали с тази среда и със странните имена, така че когато доста но-късно се заговорило за еврейството, те вече били подготвени. Мориц е полагал усилия и е успявал да помага на хората и да ги отървава от различни ситуации. Но никой от родителите не би се похвалил за това. „Това е редното, това е нормата – казва Вихра. Мисля, че и двамата бяха почтени и достойни хора”.

Пълния текст на статията е включен в списание La Estreya, бр. 5, 2011 г, ISSN: 1313-8200
e-mail: laestreya@abv.bg
Списанието в София може да се купи от: Бейтама на “Стамболийски” 50, книжарница “Български книжици” на “Аксаков” 10 и книжарница “Малкият принц” на “Аксаков” и “Шишман”, както и на събитията в Европейския Ден на Еврейската Култура.

Scattered Memories about Moritz

(in which I am invariably present)

Снимки от личния архив / Photographs from the family archive

Marco Stoychev is one of the Mormarev Brothers. He spoke with a lot of humor about his “brother” Moritz Yomtov. Their acquaintance began at the radio, but their real friendship was born later. They did their work together in the field of literature and cinema for more than four decades. It is difficult to make the distinction who did what, who came up with a certain thought or idea. The most frequently asked question they had to answer was: “How do you write together?” Moritz usually gave the following answer: “The main point in joint work is to think aloud. Thinking aloud is like undressing. One cannot possibly undress in the presence of anybody”. But artistic invention is a must when one writes fiction. Before starting a new feuilleton, a satiric story, a screenplay or a novel, they discussed their theme or idea at length, since it is always life which provokes the writer. Once in an interview they were directly confronted with the question: “When one of you dies, what is the other going to do?” And this was how they answered: “We shall die together!”

Moritz Yomtov: A Story Without Two Diopters of Hyperopia

The children of Moritz Yomtov have moving memories to tell about their father. The conversation was held at his home where his daughter Vihra is living at present, and his son Atanas who is living in Israel joined us via Skype. They remembered their father in a different but complementary way, so as to give a complete idea of the kind of person Moritz was. According to Vihra he was “very shy when he addressed a big audience, often worried about trifles, but was very courageous when serious things were concerned”. Atanas added that there was no pettiness about him. “He was a generous man, very skilled in ping pong, a smart belote and bridge player. And besides, he invented a swimming style of his own”. But the most important thing was his “great fondness for our mother and the two of us – their children”.

Мориц Йомтов / Moritz Yomtov

The relatives most of whom were Jews were their habitual company. The children were used to this environment and the strange names, so when much later the topic of Jewry was brought up, they were already informed what it was all about. Moritz was always eager to lend a hand and managed to help the others out of all sorts of trouble. But neither he, nor his wife would ever boast about it. “This is only normal, said Vihra, as both of them were such worthy and respectable persons”.

Full text of this article is in magazine La Estreya No. 5, 2011, ISSN: ISSN: 1313-8200
e-mail: laestreya@abv.bg

The magazine is available to purchase in Sofia: Jewish Community House, 50 Stamboliyski Blvd.; ‘Bulgarski Knizhitsi’ bookshop, 10 Axakov Str.; and ‘Malkiyat Prince’ bookshop  on the corner of Axakov and Shishman Streets.