До Скопие може да се стигне за около два часа, да се разходиш из града, който изглежда толкова типично балкански, че се чувстваш съвсем свойски и да се върнеш за вечеря. Само един ден, но толкова наситен откъм преживявания, че групата членове на Б’ней  Б’рит и приятели  успя да изпита  цялата възможна палитра от чувства на  братска съпричастност, дълбок емоционален потрес и мигове на споделена радост. Целта на пътуването беше да посетим музеят на Холокоста в столицата на Македония. Когато се изправихме с лице пред фасадата на този истински архитектурен шедьовър, една строго-елегантна комбинация от мрамор, алуминий и стъкло, усетихме внушението за възвисена скръб и посланието да не забравяме за жертвите на нацизма. Музеят не подтиска, не угнетява духа, а по-скоро кара посетителите да се идентифицират с всяка от многобройните снимки на нашите сънародници, а за мнозина от нас и роднини от Скопие, Битоля и Щип. Консултант за изграждането на музея е дългогодишният директор на Музея на холокоста във Вашингтон Майкъл Беренбаум. А истинският мотор, без който това грандиозно дело не би се осъществило е тази, която нарекохме „македонският Симон Визентал”, прекрасната Лиляна Мизрахи,свързана съдбовно с голяма еврейска фамилия, от която е оцеляла само шепа хора.  Нейната отдаденост и посвещение на делото за възкресяване спомена за всеки един човек са равни на подвиг. Издирила е всички документи, много оставени следи от едно планомерно унищожение, които е събрала в отделен том, „за да не се затрие спомена”, както каза тя през сълзи, за еврейската общност, от която са останали сега около 200 души.

Тъжна ирония е фактът, че с типичната методичност на нацистите, всяка еврейска фамилия е била принудена да се снима, а после имуществото й е било прилежно описано. За да бъде оценено и ….. заграбено. Нашият чудесен гид из музея, Рашел, ни обърна внимание, че липсват снимки на деца. Вероятно им е било неудобно да документират бъдещото унищожение на  беззащитни пеленачета.

Има нещо много символично в решението на архитектите да вградят огледала между снимките на всичките тези мъже и жени, силно напомнящи на нашите роднини и близки от България, избегнали страшната участ. Неочакваното собствено отражение в огледалото предупреждава, че тази жертва е можело да си ти самият, че паметта трябва да се съхранява, за да не се повтори всичко това.
Горан Садикарио, горд носител на една славна фамилия от македонско-еврейската съпротива срещу нацистите ни разказа за еврейските момчета и момичета, избягали при партизаните, много от тях загинали, но и до днес почитани като национални герои от съпротивата. Горан е млад представител на енергичната еврейска общност от Скопие. Като изпълнителен директор на фонда на Холокоста, той ни запозна с идеите по завършването на музейния комплекс, а също и с подготовката на пътуващата експозиция на музея, която ще посети много страни по света.

В изключително топла атмосфера премина посещението на еврейския дом в Скопие. Тук вече се почувствахме у дома сред уюта на прекрасните витражи и ръчно изработената украса с еврейски символи и елементи. На третия етаж се намира малката синагога, напомняща на мидраша в София, където се изпълняват служби и ритуали по големите еврейски празници. И тук имат проблем с набирането на „минян”, но затова пък грижливите женски ръце се чувстват навсякъде. Подариха ни компакт диск от изпълнения на местния хор и много се заинтересуваха от българските музикални формации, с които да се свържат за размяна на гостувания. Нашата домакинка Александра с удоволствие ни запозна с дейността на дома и работата с младежите. Всеобщо беше мнението, че като съседи по граница, трябва да се опознаем по-добре.
Домакините бяха изненадани да научат за активната работа на софийския клуб „Ладино” под ръководството на неуморната д-р Софи Данон и пожелаха да се запознаят с творчеството на поетесите и писателките от клуба, творящи на езика на нашите прадеди от Испания.
Денят завърши както подобава между близки приятели – с почерпка и непринудени разговори. Научихме много едни за други. И бихме желали тази наша среща да прерасне в трайно и ползотворно приятелство.